Индекс
Последни снимки
Глава 1 - `Изненада`
`Юки и Канаме.. не звучи ли прекрасно? ` - преди това беше моя мечта. Сега.. реалност.
Той беше моето минало, бъдеще и настояще…
Всичко започва и свършва с него.. Канаме.. моят Канаме.
- За какво си мислиш? – разсея ме от мислите той.Прокара ръце през косата ми и целуна нежно брадичката ми.
- За теб и мен. – отвърнах му аз истината и се изчервих.Той се усмихна и ме придърпа към себе си като обви ръце около врата ми.
- И какво си мислиш за мен и теб? – попита той, а в красивите му кафяви очи се четеше любов.
Аз отново се изчервих.Този път нямаше да му кажа истината.Или поне не цялата.. защото тя влючваше и друг човек. Човек, който също обичах.
- Мм.. как не те заслужавам.. но съм такава егоистка, че не мога просто да те изоставя.Защото ти си всичко мое. Всичко води към теб. – Канаме ме пусна.Погледът му сега беше строг и мъничко тъжен
- Никога повече не казвай, че не ме заслужаваш.Това са думи, които могат да излязат от устата на едно глупаво и заблудено момиченце. Но ти не си глупаво, заблудено момиченце. – за момент той спря и се замисли, след това любовният пламък отново пламна в очите му. – Обаче.. все пак ти си едно заблудено, сладко момиченце. Точно заради това те обичам, Юки.
Помислих си колко съм лоша и гадна.. гадна.. гадна.. Канаме обичаше мен.. и само мен.
Докато аз.. аз бях влюбена в двама човека. И двамата не заслужавах. Бяха прекалено добри, за да получават `половината` от любовта ми. И двамата заслужаваха цялата ми обич. Но всеки път когато се опитвах да избирам на кого да дам цялото си сърце.. то се накъсваше.. отказваше да бъде цяло.Защото принадлежеше и на двамата.
Продължих да крача в ритъм с Канаме, Айдоу, Акатски и другите от `групата`, без да обелвам нито дума.Те също.
Сега отново бях останала насаме с мислите си.. което беше добре.. много добре.
- Юкиии! – извика Айдоу, който стоеше пред мен и размахваше бясно ръцете си. – Какво има? Добре ли си?
-Айдоу! Стресна ме.. – извиках аз и го ударих един шамар. Той обидено извърна глава и потърка бузата си.
-Ауч! Това заболя! – каза нацупено той, но след малко физионимията му премина отново във весела. – Е.. нетърпелива ли си да .. – в този момент Канаме запуши с ръка устата на Айдоу.
- Да какво? – попитах аз започвайки да се изнервям. Първо, Канаме ме водише на някакво място без дори и да ми каже къде отиваме..после пък спря Айдоу, който замалко щеше да издаде тайната.
- Опаа.. – каза тихо Айдоу със зачервено от срам лице.
- Канаме, дължиш ми обяснение. – мъжът обаче не ми даде такова само изгледа Айдоу студено и след това се обърна към мен и хвана ръката ми.
-Това е изненада, Юки. Пък и ние почти пристигнахме.Няма защо да разваляме хубавата изненада само заради нетърпението ти.
- Бих добавил и егоизъм. – каза Айдоу след, което получи още два ядосани погледа. – Каквоо.. никога не ми даде да пия от кръвта ти..
-А искаш ли някога да го направя? – попитах аз все още продължавайки да го гледам ядосано.
-Амаа наистина ли? – извика той зарадвано, а червенина заля бузите му.
- Не и ако продължаваш да ме дразниш. – срязах го аз, но след това обаче ми хрумна една идея. – Всъщност има един начин да я получиш.. НО не всичката, естествено. – усмихнах се дяволито и му дадох знак да ме последва. Отдалечихме се от Канаме и другите и аз наведох глава към него.
- Какво трябва да направя? – попита той, а в очите му блесна пламък от желание.
- Трябва .. просто да ми кажеш къде отиваме. – за моя изненада Айдоу поклати глава и отпраши напред към другите.
И да.. сега отново оставах насаме със себе си. Трябваше да реша.. дали да кажа на Канаме .. ъъ за това, което направих или да не му кажа нищо и да продължа да си живея живота нагърбена с лъжа, която заплашва всеки път да бъде разкрита.
Също така трябваше да реша дали да прекратя всякакъв контакт със Зеро.. правейки Канаме щастлив.. или да продължа взаимотношенията си и с двамата .. правейки Канаме нещастен.
Реших, че засега няма да кажа нищичко на Канаме.. но няма и да повторя грешката си. Ъъ да.. не ми го казвайте, знам .. просто .. чист егоизъм.
Егоизъм е и причината поради, която избирам да направя Канаме нещастен.. за да може аз да съм щастлива.. подържайки контакти и с двамата.. поне .. засега.
- Пристигнахме. – оповести Канаме и ме погледна с очи пълни с очакване. Незнаех как съм вървяла по целият път до сега без да се изгубя.Въобще не бях обръщала внимание къде ходя или стъпвам. Сигурно заради това колената ми бяха разранени.
Най-сетне излязох от мислите си и погледнах към мястото към, което сочеше Канаме.
Пред мен се разкри изключително красива гледка.Няколко малки бели къщурки се кипреха пред нас. По средата беше най-голямата. С кърваво червени букви над вратата пишеше `Комплекс – Червената Луна`. Близо до най-крайната къщичка течеше една река. На брега имаше една малка пейка. До всяка къща имаше градинка с най-разноцветни и пъстри цветя.
- Харесва ли ти? – попита ме Канаме, но след като не му отговорих лицето му стана тъжно.
Когато най-сетне откъснах поглед от комплексът и забелязах тъжното лице на Канаме, се приближих към него.. целунах го нежно и извиках.
- Шегуваш ли се? Това е най-хубавото място на, което някога съм била. – наистина бях щастлива. Започнах да тичам като малко дете из комплексът.Когато вече не можех да помръдна се строполих на пейката до реката и се загледах в нощното небе.Беше пълнолуние, а небето бе обсипано с ужасно много звезди.
Усетих как Канаме седна до мен.Не го погледнах въпреки, че той ме прегърна.Луната ми напомняше за толкова хубави и грешни неща.. и най-вече за Зеро, че ме беше срам да погледна красивото му лице, което беше сякаш изваяно от камък.
- Хайде, Юки! – подкани ме той и дръпна ръката ми. Не се противопоставих и станах, следвайки го. Запътихме се към най-крайната къщичка, тази до реката. Канаме извади едни старинни ключове от джоба си и ги вкара в ключалката на вратата. Завъртя един път, два пъти и ключалката щракна, а вратата се отвори.
- Тук ще спим. – каза ми Канаме топло и ме прегърна. Аз останах с отворена уста.Стаята беше малка, но много уютна.Стените бяха бели, но всички мебели бяха в кървавият нюанс на червеното.Всичко беше подбрано до най-малкият детайл.И определено беше направено точно като за .. хмм.. вампири.
- Собственикът вампир ли е ? – попитах аз оставяйки чантата си с багаж на земята.
- Когато за първи път бях тук и аз си помислих така.. но не е.Всъщност е един стар, богат джентълмен, който доста харесва вампирите, въпреки че не вярва в тях. Наистина се е постарал и е докарал всичко.. точно като за нас, не мислиш ли? – отвърна ми Канаме и ме целуна по врата. Аз се засмях.
- Само ако знаеше, че всъщност точно вампири нощуват тук и им допада обстановката сигурно би се гордял доста. – казах и положих глава върху рамото му.
- Със сигурност. – отвърна ми Канаме развеселен. Замисли се за две, три минутки след, което развали тишината. – Всъщност трябва да ти кажа нещо Юки..
Пребледнях.ТОЙ ЗНАЕШЕ! РАЗКРИЛ МЕ БЕШЕ! МРАЗЕШЕ МЕ!! О.. НЕЕ!!!
- Хмм.. ъъ.. тук ще бъде нашата сватба.
При споменаването на думата `сватба` едновременно ми улекна пък и усетих как отново пребелднявам и ставам бяла даже повече и от преди.Зави ми се свят.. как можех да забравя.. ние бяхме сгодени.. естествено, че ще има сватба.. и .. ъ..
- Сватба. – промълвих аз и се свлякох на земята изпадайки в безсъзнание.
`Юки и Канаме.. не звучи ли прекрасно? ` - преди това беше моя мечта. Сега.. реалност.
Той беше моето минало, бъдеще и настояще…
Всичко започва и свършва с него.. Канаме.. моят Канаме.
- За какво си мислиш? – разсея ме от мислите той.Прокара ръце през косата ми и целуна нежно брадичката ми.
- За теб и мен. – отвърнах му аз истината и се изчервих.Той се усмихна и ме придърпа към себе си като обви ръце около врата ми.
- И какво си мислиш за мен и теб? – попита той, а в красивите му кафяви очи се четеше любов.
Аз отново се изчервих.Този път нямаше да му кажа истината.Или поне не цялата.. защото тя влючваше и друг човек. Човек, който също обичах.
- Мм.. как не те заслужавам.. но съм такава егоистка, че не мога просто да те изоставя.Защото ти си всичко мое. Всичко води към теб. – Канаме ме пусна.Погледът му сега беше строг и мъничко тъжен
- Никога повече не казвай, че не ме заслужаваш.Това са думи, които могат да излязат от устата на едно глупаво и заблудено момиченце. Но ти не си глупаво, заблудено момиченце. – за момент той спря и се замисли, след това любовният пламък отново пламна в очите му. – Обаче.. все пак ти си едно заблудено, сладко момиченце. Точно заради това те обичам, Юки.
Помислих си колко съм лоша и гадна.. гадна.. гадна.. Канаме обичаше мен.. и само мен.
Докато аз.. аз бях влюбена в двама човека. И двамата не заслужавах. Бяха прекалено добри, за да получават `половината` от любовта ми. И двамата заслужаваха цялата ми обич. Но всеки път когато се опитвах да избирам на кого да дам цялото си сърце.. то се накъсваше.. отказваше да бъде цяло.Защото принадлежеше и на двамата.
Продължих да крача в ритъм с Канаме, Айдоу, Акатски и другите от `групата`, без да обелвам нито дума.Те също.
Сега отново бях останала насаме с мислите си.. което беше добре.. много добре.
- Юкиии! – извика Айдоу, който стоеше пред мен и размахваше бясно ръцете си. – Какво има? Добре ли си?
-Айдоу! Стресна ме.. – извиках аз и го ударих един шамар. Той обидено извърна глава и потърка бузата си.
-Ауч! Това заболя! – каза нацупено той, но след малко физионимията му премина отново във весела. – Е.. нетърпелива ли си да .. – в този момент Канаме запуши с ръка устата на Айдоу.
- Да какво? – попитах аз започвайки да се изнервям. Първо, Канаме ме водише на някакво място без дори и да ми каже къде отиваме..после пък спря Айдоу, който замалко щеше да издаде тайната.
- Опаа.. – каза тихо Айдоу със зачервено от срам лице.
- Канаме, дължиш ми обяснение. – мъжът обаче не ми даде такова само изгледа Айдоу студено и след това се обърна към мен и хвана ръката ми.
-Това е изненада, Юки. Пък и ние почти пристигнахме.Няма защо да разваляме хубавата изненада само заради нетърпението ти.
- Бих добавил и егоизъм. – каза Айдоу след, което получи още два ядосани погледа. – Каквоо.. никога не ми даде да пия от кръвта ти..
-А искаш ли някога да го направя? – попитах аз все още продължавайки да го гледам ядосано.
-Амаа наистина ли? – извика той зарадвано, а червенина заля бузите му.
- Не и ако продължаваш да ме дразниш. – срязах го аз, но след това обаче ми хрумна една идея. – Всъщност има един начин да я получиш.. НО не всичката, естествено. – усмихнах се дяволито и му дадох знак да ме последва. Отдалечихме се от Канаме и другите и аз наведох глава към него.
- Какво трябва да направя? – попита той, а в очите му блесна пламък от желание.
- Трябва .. просто да ми кажеш къде отиваме. – за моя изненада Айдоу поклати глава и отпраши напред към другите.
И да.. сега отново оставах насаме със себе си. Трябваше да реша.. дали да кажа на Канаме .. ъъ за това, което направих или да не му кажа нищо и да продължа да си живея живота нагърбена с лъжа, която заплашва всеки път да бъде разкрита.
Също така трябваше да реша дали да прекратя всякакъв контакт със Зеро.. правейки Канаме щастлив.. или да продължа взаимотношенията си и с двамата .. правейки Канаме нещастен.
Реших, че засега няма да кажа нищичко на Канаме.. но няма и да повторя грешката си. Ъъ да.. не ми го казвайте, знам .. просто .. чист егоизъм.
Егоизъм е и причината поради, която избирам да направя Канаме нещастен.. за да може аз да съм щастлива.. подържайки контакти и с двамата.. поне .. засега.
- Пристигнахме. – оповести Канаме и ме погледна с очи пълни с очакване. Незнаех как съм вървяла по целият път до сега без да се изгубя.Въобще не бях обръщала внимание къде ходя или стъпвам. Сигурно заради това колената ми бяха разранени.
Най-сетне излязох от мислите си и погледнах към мястото към, което сочеше Канаме.
Пред мен се разкри изключително красива гледка.Няколко малки бели къщурки се кипреха пред нас. По средата беше най-голямата. С кърваво червени букви над вратата пишеше `Комплекс – Червената Луна`. Близо до най-крайната къщичка течеше една река. На брега имаше една малка пейка. До всяка къща имаше градинка с най-разноцветни и пъстри цветя.
- Харесва ли ти? – попита ме Канаме, но след като не му отговорих лицето му стана тъжно.
Когато най-сетне откъснах поглед от комплексът и забелязах тъжното лице на Канаме, се приближих към него.. целунах го нежно и извиках.
- Шегуваш ли се? Това е най-хубавото място на, което някога съм била. – наистина бях щастлива. Започнах да тичам като малко дете из комплексът.Когато вече не можех да помръдна се строполих на пейката до реката и се загледах в нощното небе.Беше пълнолуние, а небето бе обсипано с ужасно много звезди.
Усетих как Канаме седна до мен.Не го погледнах въпреки, че той ме прегърна.Луната ми напомняше за толкова хубави и грешни неща.. и най-вече за Зеро, че ме беше срам да погледна красивото му лице, което беше сякаш изваяно от камък.
- Хайде, Юки! – подкани ме той и дръпна ръката ми. Не се противопоставих и станах, следвайки го. Запътихме се към най-крайната къщичка, тази до реката. Канаме извади едни старинни ключове от джоба си и ги вкара в ключалката на вратата. Завъртя един път, два пъти и ключалката щракна, а вратата се отвори.
- Тук ще спим. – каза ми Канаме топло и ме прегърна. Аз останах с отворена уста.Стаята беше малка, но много уютна.Стените бяха бели, но всички мебели бяха в кървавият нюанс на червеното.Всичко беше подбрано до най-малкият детайл.И определено беше направено точно като за .. хмм.. вампири.
- Собственикът вампир ли е ? – попитах аз оставяйки чантата си с багаж на земята.
- Когато за първи път бях тук и аз си помислих така.. но не е.Всъщност е един стар, богат джентълмен, който доста харесва вампирите, въпреки че не вярва в тях. Наистина се е постарал и е докарал всичко.. точно като за нас, не мислиш ли? – отвърна ми Канаме и ме целуна по врата. Аз се засмях.
- Само ако знаеше, че всъщност точно вампири нощуват тук и им допада обстановката сигурно би се гордял доста. – казах и положих глава върху рамото му.
- Със сигурност. – отвърна ми Канаме развеселен. Замисли се за две, три минутки след, което развали тишината. – Всъщност трябва да ти кажа нещо Юки..
Пребледнях.ТОЙ ЗНАЕШЕ! РАЗКРИЛ МЕ БЕШЕ! МРАЗЕШЕ МЕ!! О.. НЕЕ!!!
- Хмм.. ъъ.. тук ще бъде нашата сватба.
При споменаването на думата `сватба` едновременно ми улекна пък и усетих как отново пребелднявам и ставам бяла даже повече и от преди.Зави ми се свят.. как можех да забравя.. ние бяхме сгодени.. естествено, че ще има сватба.. и .. ъ..
- Сватба. – промълвих аз и се свлякох на земята изпадайки в безсъзнание.
кефа се...давай давай...ас в тоя сайт фикове не съм писала от 2 години...треа да ппусна PERVERT FIK...zatrupana sam 
Радвам се, че ще пускаш фика тук в сайта. Vampire Knight е страхотно аниме (препоръчвам го на тези, които не са го гледали!) . Ще следя фика ти. Продължавай да пускаш нови глави! 
