Индекс
Последни снимки
Две-три думи преди да се запонаете с творбата ми.Тя няма нищо общо с никакви анимета.Героита и характерите им са измисени от мен както и историята.Преди да започнете да четете текста се запознайте с двама от главните герои :
Мишел, 17 ( http://photos.jpgmag.com/94969_41514_24eef56d24_l.jpg )
Стан, 18 :
http://ellegirl.elle.com/var/ellegirl/storage/images/my_life/boy_advice/content/how_to_date_a_male_model__1/how_to_date_a_male_model/2941292-1-eng-US/mathias_lauridsen_ranked_1_on_models_com.jpg
Надявам се феновете на вампирските истории да се насладят.
Спомням си денят, в който разбрах.Тогава не можех да повярвам.Цялото ми тяло трепереше, беше ми толкова студено.Чувствах страх.. не можех да помръдна.Вятърът свистеше.. пулсът ми се усилваше.Чух скърцане и стъпки.Сърцето ми спря.Затворих очите си.Чаках него.Моят небесен ангел, който чак сега разбирах.. всъщност беше дявол.Кръвта замръзна във вените ми.Оставаха ми секунди живот.. и след това идваше нищото.Щеше да бъде най-сладкият миг в животът ми.Смъртта.Перфектна, безчувствена и тъмна.Какво повече можех да искам? И все пак ме беше страх....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Мишел. – чух гласът му.Толкова перфектен.Не, наистина как можах да повярвам, че е човек.Такова нещо никога няма да съществува.Толкова бледа кожа.. винаги студена.Ужасяващо красив.. винаги когато го погледнех дъхът ми спираше и цялата настръхвах.Сега разбирах, че е имало за какво..
- Какво ти става? – каза Стан и усетих как ледените му пръсти докосваха брадичката ми.Не отворих очи, страх ме беше, че ако го направя щях да изпищя.Все още не можех да го повярвам.Все още ме беше страх.
С-Т-Р-А-Х-Л-И-В-К-А.
Това съм аз.Кълна се, че ако оживея след този момент повече никога няма да изпитвам страх.
Но възможно ли е да изпаря тази емоция? Да я накарам да изчезне.Ако не чувствах страх този момент щеше да е толкова хубав.Щях да съм със Стан, да го прегръщам.. да целувам перфектните му устни.Да усещам студеното му тяло до моето.
Усетих как устните му се докоснаха до вратът ми.
Знаех си.. хайде какво чака?И без това съм негова.. не бих го спряла.Няма да се опитам да бягам.. всичко е негово.Дори и да се скрия от него.. сърцето ми винаги ще е негово.. и ще ме тегли към него.Заради това не го искам.Нека просто спре да бие.Ще съм по-щастлива.Сигурна съм.
Минутите минаваха, но той просто ме целуваше.Не издържах вече.Не можех да понеса напрежението между нас.
- Ухапи ме! – извиках аз, но все още стоях със затворени очи. – Давай.
- Какво по дяволите ти става, Мишел?! – попита ме Стан.Звучеше ядосан.
И имаше за какво.. бях го разкрила.
- Знам какъв си.. това достатъчен стимул ли е, за да го направиш? Или искаш да прережа гърлото си, за да те примамя с кръвта си?
- Оу. – чух как каза той.Стиснах очи още по-силно.Явно го бях предизвикала.. и моментът идваше.
Не.. всъщност той не правеше нищо.Просто продължаваше да целува вратът ми.Това подготовка ли беше...?
Чаках го, но той така и не го направи.Не ме ухапа.
Е, добре.. беше мой ред да се намеся.Накарах сърцето си да продължи да бие, поех си дълбок въздух.. и с всички сили се напрегнах, за да раздвижа замръзналата си ръка.С острите си нокта раздрах кожата си.Усетих как няколко капки кръв обагриха врата ми.
Няколко.. но достатъчни.
Зачаках, за да усетя два остри зъба проникващи в кожата ми.Исках да усетя болката от това да бъдеш жертва.. на вампир.
Мишел, 17 ( http://photos.jpgmag.com/94969_41514_24eef56d24_l.jpg )
Стан, 18 :
http://ellegirl.elle.com/var/ellegirl/storage/images/my_life/boy_advice/content/how_to_date_a_male_model__1/how_to_date_a_male_model/2941292-1-eng-US/mathias_lauridsen_ranked_1_on_models_com.jpg
Надявам се феновете на вампирските истории да се насладят.
Спомням си денят, в който разбрах.Тогава не можех да повярвам.Цялото ми тяло трепереше, беше ми толкова студено.Чувствах страх.. не можех да помръдна.Вятърът свистеше.. пулсът ми се усилваше.Чух скърцане и стъпки.Сърцето ми спря.Затворих очите си.Чаках него.Моят небесен ангел, който чак сега разбирах.. всъщност беше дявол.Кръвта замръзна във вените ми.Оставаха ми секунди живот.. и след това идваше нищото.Щеше да бъде най-сладкият миг в животът ми.Смъртта.Перфектна, безчувствена и тъмна.Какво повече можех да искам? И все пак ме беше страх....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Мишел. – чух гласът му.Толкова перфектен.Не, наистина как можах да повярвам, че е човек.Такова нещо никога няма да съществува.Толкова бледа кожа.. винаги студена.Ужасяващо красив.. винаги когато го погледнех дъхът ми спираше и цялата настръхвах.Сега разбирах, че е имало за какво..
- Какво ти става? – каза Стан и усетих как ледените му пръсти докосваха брадичката ми.Не отворих очи, страх ме беше, че ако го направя щях да изпищя.Все още не можех да го повярвам.Все още ме беше страх.
С-Т-Р-А-Х-Л-И-В-К-А.
Това съм аз.Кълна се, че ако оживея след този момент повече никога няма да изпитвам страх.
Но възможно ли е да изпаря тази емоция? Да я накарам да изчезне.Ако не чувствах страх този момент щеше да е толкова хубав.Щях да съм със Стан, да го прегръщам.. да целувам перфектните му устни.Да усещам студеното му тяло до моето.
Усетих как устните му се докоснаха до вратът ми.
Знаех си.. хайде какво чака?И без това съм негова.. не бих го спряла.Няма да се опитам да бягам.. всичко е негово.Дори и да се скрия от него.. сърцето ми винаги ще е негово.. и ще ме тегли към него.Заради това не го искам.Нека просто спре да бие.Ще съм по-щастлива.Сигурна съм.
Минутите минаваха, но той просто ме целуваше.Не издържах вече.Не можех да понеса напрежението между нас.
- Ухапи ме! – извиках аз, но все още стоях със затворени очи. – Давай.
- Какво по дяволите ти става, Мишел?! – попита ме Стан.Звучеше ядосан.
И имаше за какво.. бях го разкрила.
- Знам какъв си.. това достатъчен стимул ли е, за да го направиш? Или искаш да прережа гърлото си, за да те примамя с кръвта си?
- Оу. – чух как каза той.Стиснах очи още по-силно.Явно го бях предизвикала.. и моментът идваше.
Не.. всъщност той не правеше нищо.Просто продължаваше да целува вратът ми.Това подготовка ли беше...?
Чаках го, но той така и не го направи.Не ме ухапа.
Е, добре.. беше мой ред да се намеся.Накарах сърцето си да продължи да бие, поех си дълбок въздух.. и с всички сили се напрегнах, за да раздвижа замръзналата си ръка.С острите си нокта раздрах кожата си.Усетих как няколко капки кръв обагриха врата ми.
Няколко.. но достатъчни.
Зачаках, за да усетя два остри зъба проникващи в кожата ми.Исках да усетя болката от това да бъдеш жертва.. на вампир.
Много се радвам, че си ни показала героите на снимки (btw Мишел е адски готина, а за Стан нямам думи.. голям сладур 
) Официално те обявявам за моята любима писателка! 
Очаквам следващата глава с огромно нетърпение! 
