Ангел от ада [Angel from hell]

Не е като повечето обикновенни истории за СасуСаку, нито пък е фик в, който главната тема е любов.Дано да ви хареса

Новия клас

Мрак обвиваше стаята.Имаше светлинка колкото да не е напълно тъмно, а ако се съди по гласовете, в стаята имаше четири човека.Виждаше се едва доловимо лицето на един мъж, който на цвят бе по-тъмен от нощта.Червените му очи проблясваха като две огнени факли взирайки се сякаш в нищото.Друго от негъра не можеше да се различи, дори и от най-зорките очи.Студ изпълваше пространството, но никой не потрепваше, явно всички бяха свикнали със студенината изпълваща стаята.Леденият глас на мъжът разсече тишината:

-Имаме нова цел, кой ще се заеме?-на въпросът му отвърна един меден женски глас.

-Моля, това да бъда аз, но този път нека бъдем по-меки.-след тези думи се чу непринуден смях.Негъра отвърна развеселен:

-Личи си, че не си точно като нас.-отново се чу същият сладък смях като от преди малко.

-Вие какво очаквате от мен, господарю?-каза момичето, а така нареченият “господар” отново проговори:

-Очаквам да нямаш нужда от помощ.-момичето кимна.-Но все пак ще ти осигуря такава.
---------------------------------------------------------------------

Какаши отвори сепнато очи и промълви:

-Било е просто сън, много странен сън.-младият мъж погледна часовника си.Беше 4:00ч, но на него въобще не му се спеше.Той избута завивките на страни и бавно стана от леглото.Днес щеше да посреща нов клас.Какаши си спомни, че от както е учител винаги трябваше да преподава на дечурлига, а той едва ги издържаше.Не се разбираше добре с децата.Искаше му се поне един път да вземе някой по-горен клас, всички негови колеги (или поне повечето) от одавна не се занимаваха с малки сополанковци.Само той, единствено той още не бе имал това удоволствие да не се занимава с малчугани....., а как му се искаше.Младежът погледна прашният си апартамент, с очи пълни с тъга.Скромното му жилище се състоеше само от три стаи-баня,кухня и спалня.На Какаши му се прииска да бъде поне малко по-богат, съвсем мъничко.С въздишка той стана и отиде да си приготви кафе.Въпреки, че изглеждаше съвсем бодър, не беше така, за това трябваше да се освежи малко с горчивата напитка.Ах, колко хубаво беше рано сутрин да пиеш кафе, гледайки как слънцето.....

-Shit.Какво по дяволите беше това?-попита Какаши без да очаква отговор от никого и скокна пъргаво към спалнята от където идеше цялата шумотевица.-А да, алармата.-отново каза сам на себе си джоунинът.На последък все по-често му се слъчваше да си говори
сам и понякога самият той си мислеше, че полудява.Беше станало шест часа и след малко трябваше да тръгва, за това Какаши навлече на бързо палтото си и без да е оправил леглото напусна скромното си жилище.Вратата след него се трасна с такава сила, че едва не се от кърти.

-По дяволите, сега и вратата ли?!-видимо недоволен младият мъж извади ключовете от джоба си и врътна ключалката.След половин час беше в училището.
--------------------------------------------------------------------------
В училището
--------------------------------------------------------------------------
Какаши вече чакаше от 15 минути Шизуне, която трябваше да му каже какъв ще е неговият клас и в коя тренировъчна площадка ще го чакат.Най-сетне тя се появи както винаги спретната и прилежна.

-За първи път ти се случва да закъснееш, какво има?-загрижен попита мъжът и я погледна в черните й маслинови очи.

-Имахме малък проблем.-нервно каза тя и подаде на Какаши плик със снимки и информация за новите му ученици.-Ти трябваше да вземеш както винаги група деца, но станаха усложнения и те отиват при Куренай.-Какаши се усмихна, нямаше отново да преподава на дечурлига.

-Узумаки Наруто.-каза той като прочете първото писмо.Обича рамен, хобито му е да яде рамен.....-Какаши се усмихна, това момче приличаше на него.Само дето имаше руса коса, сини очи и беше доста по-дребно на ръст.

-Това момче наистина и много приятно и мило, говорих си с него преди няколко дни.-каза Шизуне като посочи русокосото момче.Какаши извади още един лист.

-Учиха Саске.Нищо не обича, мрази много неща....-Това момче е доста скучно.-промълви младият джоунин като прочете всичко за него.-Но пък за сметка на това, изглежда, че е силен нинджа.

-Да, но най-силно е момичето.-каза Шизуне и се усмихна, а Какаши я изгледа въпросително.Той побърза да извади и последният лист.С голяма изненада видя, че няма никаква снимка.

-Как така няма снимка?-попита Шизуне като забеляза, че момичето не е поставило такава.-Имаше, много добре помня.

-Незнам.-присви устни младият мъж и зачете.-Харуно Сакура.Обича сладолед.Мрази тези, които я мразят.Хобито й е да убива.

-Това последното не го разбрах.-каза младата помощничка на Шизуне и поклати глава.Как така хобито й ще бъде да убива?

-Да, хобито ми е да убивам, някакъв проблем?-обади се някой зад тях.-И не си измислям, ако случайно ме мислите за фантазьорка......

To Be Continued….

Следваща глава: Какво е това момиче?

Ей, земи ги напиши малко по-гъстичко..много го протакваш...кефи ме ама дай нещо по-по

Тва бие сички, пич... само дето ти казах, малко по-живичко.. сложи нещо "по-по" а иначе кърти мивки брао пич

Кървава целувка

-Нееее!-чу се силен вик.Едно момче с къса черна коса, и сини очи се луташе из гора затрупана с дълбок сняг.То беше босо и полу-голо, а измръзналите му пръсти едва се подчиняваха.Нощта беше надвиснала върху гората, като майка, която бди над малкото си, а сърцето на момчето биеше толкова силно, че то имаше чувството, че ще изхвръкне от гърдите му.
-Бягай Кико, бягай!Скоро обаче ще се измориш и така или иначе ще те хвана!-силен мъжки глас се разнесе из гората.Горкото дете
се изплаши още повече и забърза крачките си.Колкото повече тичаше, толкова по-студено ставаше.
-Аз няма да се предам!-изкрещя хлапето и с голяма мъка пръдвижи единият си крак напред.Повече от това не можа.Свлече се на земята, а очите му пълни със сълзи се затвориха.То се сгуши в най-близкото дърво и зачака смъртта си.С последни сили детето продума:
-Какво...съм....ви....направил....-гледката му се замъгли.Той почувства някаква топлинка, която сгря сърцето му.След миг то спря да бие.С усмивка на лице, момчето все още прегърнало дървото си отиде от този свят.
Какаши стреснат отвори очи.Този негов сън наистина го беше сплашил.Какво беше това момче?Кой беше този мъж?Какво му беше направило детето?Защо искаха да го убият? Какаши не спираше да си задава тези въпроси, а главата му щеше да експлодира от толкова много питанки.Той погледна часовникът.Оставаха 5 минути до 5 часа.Мъжът се надигна от топлата си постела и отиде до кухнята си.Както винаги той започна денят си с чаша топло,ароматно кафе.Младежът отпи от любимата си напитка, но не и се наслади както подобаващо.Помисли си, че е заради малкото захар.Сипа още съвсем малко от бялата сладост, но кафето си остана все така горчиво.Не разбра защо беше така, но все пак на бързо го изпи.Наметна си едно яке и излезе на терасата да подиша чист въздух.

Сънят му нямаше нищо общо с гледката отвън.Все още слънцето не се беше показало, но като за рано сутрин си беше доста горещо.Малкити деца, принудени от бедните си майки да просят, още рано сутринта бяха излезли на улицата да молят за малко пари.Озлобените хора не обръщаха внимание на малчуганите и ги подминаваха.Техните зорки очи бяха сляпи за раните, които съвсем ясно си личаха по нежната детска кожа.Въпреки, че Какаши не обичаше деца, от тази гледка много го заболя.Той тежко въздъхна и отиде в спалнята.Навлече тренировъчният си костюм и без даже да погледне колко е часът, напусна домът си.Все още беше рано за училище, но на младият джоунин това не го интересуваше.Днес той явно щеше да подрани.Какаши мина през просещите деца и постави в ръчичката на всяко едно от тях по една малка паричка.Те му се усмихнаха и се нахвърлиха да го прегръщат, но той ги помоли с прикрито задоволство да спрат защото имал важна работа.Те му махнаха за чао, а той без да им отвръща продължи напред.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Together we made it (you see we did it niggas)
We Made It even trough we had our backs up against the wall (c`mon)
Forever we waited (haha)
And they told us we were never goingto get it
But we took it on the road……


В ушите на Какаши звучеше любимата му песен.В момента обаче той въобще и не я слушаше, беше се замислил и въобще не беше забелязваше, че е подминал училището.

When it all got started we was steadily just getting rejected
And it seemd like nothing we could do would ever get us respected
And thus we was stressed and the worst they probably said was we`re pathetic….

Какаши най-сетне се опомни и свали слушалките на MP3-то си и се заслуша в една птича песен....той дори и не подозираше.....

-Какаши!Сенсей!-познатият глас на Наруто събуди джоунинът от неговият “сън”.
-О, Наруто!Здрасти!-поздрави младежът и объркан попита.-Какво правиш тук?
-А вие какво правите тук?-попита русокоското и изгледа подозрително сенсеят си.-Аз живея на долу, пътят ми минава през тук.Вие доколкото знам живеете на горе.Защо не сте в училище? Защо сте го подминали?
-Подминал съм го?-Какаши се усмихна глуповато и отиде при Наруто.
-Така или иначе сте тук, можем да вървим заедно.-предложи момчето.
-Няма проблем.-каза сивокоското и двамата с Наруто се запътиха към училището.
------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ето я и другата част от главата.Пускам ги на частии тъй като ми пише, че коментарът ми е прекалено голям.Ето я и останалата част..

На тренировъчната площадка ги чакаше единствено Саске.От Сакура и следа нямаше.
-Къде е Сакура?-попита Какаши и хвърли един строг поглед на Саске.
-Още не е дошла, кучката.-отвърна чернокосият младеж и се намръщи.
-Не говори така за нея!-извика джоунинът без да осъзнава защо го прави.
-О, вие май сте влюбен в нея, а сенсей.-присмя се момчето и погледна подигравателно учителят си.
-Че кой не е!-намеси се сладкият глас на Сакура.Тя се усмихна и отиде до Саске.Младежът я изгледа с очи пълни с ужас.Той знаеше, че тя е по-добра от него, пък и по природа си беше страхлив.Розовокоската отново не беше послушала сенсеят си и беше облекла една къса плисирана поличка, заедно с едно късо потниче.Красивите и очи се впериха в тези на Саске и тя му се усмихна.
-Миличък, не си играй с огъня.-след това тя приближи устните си към неговите...., но не.Не го целуна.След като усети, че чернокосото момче се беше сковало в очакване на целувката, тя го зашлеви един силен шамар.От устата му изхвърчаха две-три капки кръв.
-Не се тревожи...Какаши.-каза Сакура доволно като потри ръце.-За мен не е обидно, че ме нарече кучка.Аз съм си такава и много добре го знам.-Какаши я изгледа с поглед пълен с очудване и възхищение.-Той си заслужа този шамара, защото говори за мен без мое присъствие.-тя погледна още веднъж проснатият на пода Саске.
-Добре-покашляне.-Можем да започнем....-покашляне.-....нашият урок...-покашляне.-...за днес....
-Да, можем.-каза момичето и отиде до чернокосият си съотборник.-Първо обаче трябва това келеме да стане от пода!.-Тя подаде ръка на Саске, а той изплашен се дръпна.-Недей така де, искам да ти помогна.-младият Учиха се протегна да хване ръката на Сакура, тя забеляза това и го ритна.-Дали наистина си помисли, че искам да ти помогна?Ставай....веднага!-тя го ритна още веднъж, а той с много болка се подигна да се изправи.Какаши погледна ученичката си с укор и отиде да помогне на “големият мъж” да стане.
-Сега вече можем да започнем.-каза Сакура и намигна на учителят си.
-Искам да ми покажете какво можете....-каза Какаши и се усмихна в очакване.-Първи е Наруто,втора е Сакура, последен е Саске, защото е в най-лошо състояние.-отреди джоунинът и побугна леко Наруто, който беше пръв.-Размърдайте се.-В този момент при тях влетя хокагето видимо разтверожена.Тя дръпна настрани Какаши, а той даде знак на учениците си да почакат.
-Какво има?-попита сивокосият младеж.
-Виж какво намерих днес....на бюрото си.-каза тя и подаде на Какаши едно листче.На него със ситни букви пишеше :
“Тик-так,тик-так, времето изтече пак.7-15-3.Ах, мечти,мечти...”
-Какво по дяволите значи това, последното?-попита джоунинът и озадачен погледна Цунаде.Тя смръщи вежди и каза:
-Не знам, и аз не го разбирам.Показах го и на кодоразбивачите, те казаха, че със сигурност е някакъв код, но поне за сега си нямат никаква напредстава.
-Може ли да е някаква заплаха за Коноха, или за вас?
-Съвсем възможно е.Все пак тази бележка привидно нищо не значи, но кодът може да крие всичко.
-Ами ако не е код?-попита Какаши изпълнен с надежда някой просто да си играе с тях.
-Както ти казах, кодоразбивачите са сигурни, че е код.Така, че бъди на щрек.Ако разбереш нещо, в офиса съм, ще те чакам да докладваш.
-А да продължа ли с тренировките....
-Кажи на децата да се прибират...о, да не са деца.Кажи им за проблема, и те могат да помогнат и ги изпрати по домовете.
-Разбрано!-каза Какаши и отиде до учениците си.
-Какво има,Какаши-сенсей?-попита Наруто като погледна разтревожено учителят си.
-Трябва да знаете, че получихме писмо от неизвестен подател.
-Какво пише на него?-попита русокоското видимо разтревожен.
-Ето това- “Тик-так,тик-так, времето изтече пак.7-15-3.Ах, мечти,мечти...”
-О, не.-въздъхна момето и зашари с очи по подът.
-Какво има, Наруто?-попита Какаши като скръсти ръце
-А...нищо.
-И какво, целият този шум само заради това писмо?-попита Саске и се изсмя кисело.
-Предполагаме, че това е таен код, и че не това искат да ни каже подателят.-прекъсна го сивокосият джоунин.
-Това значи ли, че сме свободни?-попита Саске нямащ търпение да се прибере.
-Да, вървете си....и не забравяйте ако разберете или подочуете нещо, веднага ми кажете.-каза Какаши и махна на всички за чао.Наруто и Саске се запътиха към изходите, но Сакура не направи и крачка.-Какво чакаш, Сакура?
-Нали ти казах, че ще си платиш?-каза тя и се нахвърли на Какаши.Той не беше очаквал атака и точно заради това момичето го бе спипала така лесно.
-Момиче, върви си.-тихо каза джоунинът.
-Дължиш ми целувка...хайде....само една....целувка.-Сакура се приближи все повече до сенсеят си.Тя погали лицето му, а той при всяко докосване насръхваше.Имаше нещо необикновенно в това момиче.Тя приближи устните си до неговите...Какаши притаи дъх.Това беше само една целувка...или....
---------------------------------------------------------------------------------------
С бавни крачки Шизуне вървеше точно към стаята на Какаши.Тя най-сетне се беше решила...да му признае, за истинската любов, която изпитваше към него.Сякаш пеперуди пърхаха в коремът й, тя оскори крачките си.Нямаше търпение вече.Оставаше още съвсем малко....ето я пред вратата е.”Шизуне, идва най-хубавият миг в твоят живот”.-каза си тя сама на себе си и блъсна вратата, която водеше към тренировъчната площадка.
-К-к-какаши?Какво правиш на земята, вързан?-младата помощничка на хокагето не получи отговор.Изпълнена със съмнение тя се приближи до тялото на Какаши.Премери пулсът му...Той беше толкова бавен, Шизуне се чудеше как той още диша.Момичето затърси с очи рани, но такива не откри.Само върху бузата му, имаше отпечатък....от устни....и от алено червено червило....Чакай, това не беше червило....това беше.....
......................................................КРЪВ...........................................

Следваща глава: Невинна..като ангел

o ne tova besge krav yes baby samo taka..razkarshi malko istoriite

ei...kvi sa ti lubovni drramni deka gi razigravash..i vse pak moq fik e po naprad..tvoq e bati psihoto...i vse pak teb te nema v skype da ti kaja che oniq s belata kosa...ot bleach...sa chetoh istorii s taa deka se aresvam hinimori se kazva ona...i male kakvi sa..vai vai

i vse pak fika ti kolkoto i da e psiho me kefi...nali znaesh kak haresvam koga stava neshty a ne samo da se gledat..makar che sedi dosta estestveno kak si go napisala che kakashi e lud po sakura...strahotem ti e fika

Хах мерси А относно заа това, че е психо.. всичко си е част от историята.. всичкоо... и Сакура не е такава за каквато се представя.. тя е нещо, което никой не е очаквал, че е.. и точно заради това Какашко не може да й откаже нищоо...

***

Какаши притвори очи.Забеляза, че до него Шизуне и Наруто също лежаха, проснати на земята, но единствено той не беше в безсъзнание.Огледа се около себе си.Забеляза, че освен него, Сакура, Шизуне и Наруто, в стаята имаше и други хора.

-Лоша работа, Сакура.-каза един суров и студен глас.На Какаши му се стори, че го е чувал и преди, но не можеше да се сети къде.

-Н-не, този е доста силен, дайте ми още време!-очите на мъжът се разшириха от очудване, за пръв път той чуваше Сакура да говори толкова безпомощно и изплашено.

-Хм, добре мила моя, но при още една грешка..си аут.-въпреки, че Какаши не можеше да види лицето на мъжът защото беше с гръб към него, той забеляза, че беше висок негър, с мускулести ръце и груба кожа.

Сакура се усмихна.Приближи се до негъра и обви ръце около вратът му.Целуна го, а след това го блъсна на земята.

-Обещавам, че няма да Ви разочаровам.- момичето забеляза, че Какаши беше буден и се приближи до него.Мъжът затвори очи.По-добре беше да не знае какво го следва, но поне беше сигурен в едно, Сакура не бе обикновенна.Усети нежните устни на Сакура върху лицето си.С всяка целувка погледът му се замагляваше, дишането му се забавяше, а пулсът му спираше за част от секундата.След още няколко целувки, мъжът отпусна безпомощно глава върху подът.

--------

`БИИП-БИИП-БИИП!` - алармата звънеше, ли звънеше.Какаши отвори очи.Намираше се в собственто си легло.На пода стояха разхвърляните му дрехи, а самият той явно беше заспал с всекидневните си дрехи.Стана от леглото, протегна се и започна да се оправа.Както тия няколко дни, и днес той беше сънувал странен сън, но от части на секундата всичко изглеждаше толкова истинско, че той все още не можеше да приеме фактът, че отново е бил в поредният си кошмар.

Днес нямаше време за закуска и за дневната си доза кафе, той трябваше да побърза иначе щеше да зъкаснее за работа.Отиде до малкият гардероб в края на стаята му и грабна първите дрехи, които съзря.Облече се набързо и излезе на вън.Посрещнаха го топлият полъх на вятъра
и птичите песни.Мъжът забърза крачка.Нямаше търпение да започнат тренировките, и колкото и да го беше яд да си признае..нямаше търпение да види Сакура.Нейните зелени очи и нейното красиво лице.`А, ето го и училището`-помисли си Какаши.Най-сетне беше наближил голямата бяла сграда.

-Какаши.-извика му Шизуне щом го видя.Мъжът спря и я погледна въпросително.-Трябва да ти кажа нещо безпокоително.Сънувах един сън..-Какаши не я остави да се доизкаже, а само се засмя.

-Горката,Шизуне.Аз да не би да ти приличам на някой като ония с кривите шапки, които се правят, че виждат бъдещето, че идваш при мене да ти тълкувам сънищата?!

-Говедо.-изркещя Шизуне и го удари с цялата си сила.-Глупак такъв,слушай ме!Вчера сънувах, че Цунаде-сама получава някаква странна бележка на, която пише “Тик-так,тик-так, времето изтече пак.7-15-3.Ах, мечти,мечти...” след това сънувах, че те намирам на тренировъчната площадка, в полу-мъртво състояние.След това дойде и Наруто, беше си забравил нещо, но щом те видя проснат на земята веднага изтича при теб.Изведнъж докато те лекувах ти подскочи, придърпа Наруто, който се беше надвесил над теб и беше готов да дариш носът му с целувка, но се събуди.След това дойде тази, проклетата Сакура и.. помня, че нещо странно се случи, че паднах на земята, но нищо друго не мога да си спомня от там на татък.-след като най-сетне Шизуне спря да говори, Какаши с разширени от почуда очи продума.

-Странно, аз сънувах почти същите неща, но имаше и някой неща, които ясно помня, че сънувах, но ти..не спомена за тях.

-Още едно доказателство, че не е било сън.-промърмори Шизуне.

-Какво?!!

-Нищо, нищо Какаши.Слушай, по-странното е, че преди малко бях при Цунаде ии..тя ме попита как върви разгадаването.Аз я попитах за какво разгадаване става въпрос и тя ми показа същата бележка, която сънувах и ме попита дали съм забравила.

-Хмм..-измрънка Какаши.Погледът му се впи в черните очи на Шизуне, а щом забеляза това тя се изчерви и се опита да отклонни очите му от нейните.

-Та..също ми каза, че вчера са ни забелязали да си тръгваме със Сакура и някакви непознати мъже.Аа..аз поне такова нещо не помня.

-Аз също.Ела да попитаме Наруто дали и той е сънувал същото нещо.-двамата потеглиха към тренировъчна площадка номер 44.


-----

-Хей, сенсей!-поздрави Наруто весело правейки упражнения за разгрявка.До него Саске се мръщеше и връзваше обувките си, а Сакура никаква я нямаше.

-Здрасти.-промърмори нервно Какаши.Приближи се към Наруто и му прошепна нещо.Очите на момчето се разшириха от очудване и той бавно кимна.

-Знаех си, бях сигурна.-извика Шизуне след като Какаши й каза, че сънят на Наруто е бил същият.

-Ее, това е сериозно, трябва да отидем при Цунаде веднага.-промълви Какаши и тръгна към офисът на хокагето.

-Не.-спря го Шизуне.-Ще изчакаме тазии..Сакура, сигурна съм, че и тя е замесена.-колкото и да му се искаше да не е така, Какаши трябваше да се съгласи.Мъжът си спомни, какво у и какво видя докато сънуваше, пък и вече не беше сигурен, че е сънувал.

-Какаши-сенсей!-мъжът се обърна и видя усмихнатото лице на Сакура.
-Сакура, трябва да говорим с теб, и то веднага.
-Шшш, остави думите за после.-каза му тя и се приближи до него.Обви ръце около вратът му и започна да го целува.

Мъжът не искаше, не просто не знаеше как да спре.Притисна я по-силно към себе си и двамата продължиха да се целуват пред разгневеният поглед на Шизуне.

-----

Цунаде въздъхна.Все още кодоразбивачите не бяха успяли да разберат нищо от тайното послание, което бяха получили, заради това пък, може би Какаши и групата му знаеха нещо.Тя реши лично да отиде и да се увери.

-`Тренировъчна площадка номер 42` , `Тренировъчна площадка номер 43` , а ето я `Тренировъчна площадка номер 44`. - най-сетне Цунаде беше стигнала до мястото където тренираше отборът на Какаши.

-Какаши имате ли напр.. - Цунаде зяпна. Гледаше и не вярваше на очите си (или както казва Вучков, гледаше и не вярваше на ушите си ) - В-в-ие двамата..какво правите?!? Веднага горе..в кабинетът ми.

Щом забеляза хокагето Сакура се отдръпна и ритна Какаши между краката.
-Мръсник!Какво правиш?!Цунаде-сама той ми се нахвърли, той започнаа..той..

To be continued..


П.С.Може за сега да ви изглежда мътна историйката, ама да знаете, че всички действия и сънища са свързани с това, което искам да изразя с историйката, така че имайте търпение, в последствие всичко ще се изясни..

...a ti me obvinqvash che as pisha mrasni istorii...mrasnica takava znam te as kov si dqvol

супер е

Ето я и новата главица! Тя е разделена на две части.. ето я първата част, единственото, което мога да ви кажа е, че втората е много по-добра.



СПОМЕН

Какаши затвори очи.Болката го пронизваше при всяко движение.`Damn it, тази Сакура наистина е доста силна.` мислеше си той докато се изкачваше безбройните стълби водещи към офисът на хокагето.От дясната му страна вървеше виновничката за цялата история.С гордо изправена глава, изпъчени гърди и със самоувереност тя ходеше с бързи крачки и хвърляше понякой скришен поглед от време на време.От другата му страна пък беше Цунаде.Доколкото можеше да прецени по лицето й, тя беше доста ядосана и очудена.

-Пристигнахме. -каза Цунаде с леден глас.-Хайде, мърдайте какво чакате?Да ви донеса една спалня, за да довършите това, което прекъснах ли?

-Това би било чудесно. - каза Сакура със звънлив, шеговит глас и намигна на Какаши.Той от своя страна не се сдържа и се усмихна, което ядоса Цунаде още повече.

-Намирате това за забавно ли?Чудесно, влизайтее в кабинета ми.Ще ви покажа аз колко ми е забавно на мен.- каза тя, като посочи голямата, черна врата, която се намираш точно пред тях.Двамата `влюбени` решиха да не разиграват повече Цунаде и плахо влязоха в кабинета.Вътре беше доста уютно.Беше обзаведено с доста стари и прашни мебели, но все пак обстановката беше приятна.Какаши усещащ, че краката му няма да издържат повече седна върху най-близкия до него стол.

-Дала ли съм разрешението си, та сядате господине?-попита русокосата жена.Кой обаче я слушаше?Сакура хвърлеше игриви погледи на Какаши, а той се опитваше да не я гледа и да се съсредоточи върху друго нещо.Но върху какво?

-Сетих се, върху гърдите на Цунаде!-извика той.Явно беше доста въодушевен от мисълта си, та без да се усети я изрече на глас.Хокагето от своя страна почервеня от яд и едва се сдържа да не го удари.

- Слу-шай-те ме сега, гос-поди-н-н-чо!-едва сдържайки се изрече тя.- Незнам какво общо с цялата история имат моите..м-моите..както и да е, само...ак-ко обичате ми к-кажете какво беше т-това, к-което видях?-Сакура изгледа Какаши с поглед `кажеш ли нещо..си мъртъв` и весело отвърна.

-Той започна пръв, Цунаде-сама.Аз никога не бих..всъщност бих де..но той не е мой тип.-Какаши се обади да каже нещо, но след това болката между краката му припомни на какво е способна Сакура заради това замълча.

-Истината ли казва, Какаши?-попита русокосата жена и го погледна с хладен и убийствен поглед.

-Може да се каже. - неспокойно отвърна той

-Питах те, точно и ясно, истината ли казва?

-Да...какво?Всъщност нее..тя не лъже.

-О да, разбирам.Не можете да се концентрирате върху това, за което ви говоря заради
бедрата на Сакура.-каза тя и посочи Сакура.Полата и, която дори не можеше да се нарече пола, беше толкова миниатюрна, че не прикриваше почти нищо.Какаши се изчерви.Както винаги Цунаде беше права за него.Не, че той беше перверзен, ноо..все пак..кой мъж ще слуша конското на някаква си старица пред това да гледаа..

-Не разбирам какъв ви е проблемът.- каза той ядосано. - На теб и на всички, които са мислили правилата.Има ли нещо лошо в това учител и ученичка да се.. да са.. нещо повече от приятели?

-Разбира се, че има, Какаши.-твърдо отсече Цунаде. - Все едно..да кажем ти представяш ли си..аз със.. Саске.

-Това би могло да стане.Саске е толкова жалък, че би си легнал със всеки.- каза Сакура и се засмя без да обръща внимание на острият и убийствен поглед на хокагето.

-Така ли...ами не мога да си те представя със Саске, но с.. Джирая опреденеленно мога.- подсмихна се Какаши.Той беше единственият човек, който знаеше за страстната връзка между Цунадето и един от учителите- Джирая. Русокоската се изчерви и след това дръпна мъжът на страни.

-Виж сега, нека оставим тая работа за теб и Сакура, но знай, повтори ли се още един път.. ще има строги наказания.- след тези думи тя побърза да ги изгони от кабинетът си и се настани удобно върху столът си.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Ето го сега.Какаши лежеше върху леглото си припомняйки си какво се случи вчера.Или по-точно снощи.`Ха, Сакура е толкова сладка.. но определено крие нещо`
В този момент телефонът на Какаши извъння.Той се протегна и го взе от нощното си шкафче.

-Ало? О, здрасти скъпа.-от отсрещната страна се чу нежен женски глас.

-Миличък, липсваш ми толкова много.Как си?

-Хмм, не много добре.-отвърна Какаши. С всяка дума стомахът му се свиваше.А гърлото го стягаше толкова силно сякаш някой го душеше.

-Защо, милото ми?-попита женският глас.Какаши знаеше, че трябва да й каже..но не можеше.Просто..не можеше.

-Защото теб те няма.-излъга той

-Оо, миличкият ми той.Не трябва да се притесняваш за това.Днес ще хвана самолетът от Мадрид до Коноха.Утре сутринта ще бъда тук. - Какаши се вцепени.Трябваше да направи нещо.Не не можеше ТЯ да дойде в Коноха.Не и след това, което стана вчера.

-Глупости, скъпа.Не е нужно да го правиш.-каза той молейки се ТЯ да се откаже от налудничавата си идея.

-Не се притеснявай за мен.Уре ще се видим скъпи, трябва да затварям, имам важна среща след..оо..трябва да тръгвам.Чао, обичам те!

О да...ти показа перверзното си съзнание....само че спря на якото...казвам леле тая сакура я ся ще се хварли на какаши...и все пак, пиши...моята ще излезе утре и не си мисли че ще ме задминеш...моето въображение е много интересно

Ето я и новата глава, този път съм сменила стилът си на писане, от време на време ще представям главите по този начин.Плс, кажете ми дали този начин на писане ви харесва повече Btw, ще видим дали мога или не мога Александра (shikatema_best)

В ГЛАВАТА НА КАКАШИ

Бяло.Всичко около мен е бяло.Къде по дяволите съм?В раят, в ада ? В лудницата.. или можеби в.. БОЛНИЦА? КАКВО ПРАВЯ В ТАЗИ ГЛУПАВА БОЛНИЦА! До мен се приближава една неясна фигура.Размазана и някак си.. прекалено ярка.

- Хатаке-сама се събуди. - каза един писклив глас, който почти продупчи ушите ми. Още две неясни фигури дойдоха до нещото, което предпалагм, че е легло.Една нежна ръка погали лицето ми.Тялото ми настръхна, чувствах се сякаш през него бе преминал ток.Тази кожа.. това докосване.. може да бъде само на един човек..

След това усетих две ръце, които обвиха нежно тялото ми.И тях можех да позная.. защото не почувствах нищо..

*ПРЕМИГВАНЕ* *СПОМЕН*

- Какаши-кън, ще ме закараш ли до нас? - попита Сакура.Розовите кичури коса бяха небрежно разпилени върху рамото й.Зелените й очи ме омагьосваха,както и всичко останало в нея.Тя се засмя.Явно съм изглеждал като глупак.Съвземайки се аз кимнах нервно и й помогнах да се качи в полу-разбитата ми кола, която рядко използвах.През целият път не можех да я погледна.Усещах топлият й дъх върху кожата си.Можех да чуя сърцето си да бие учестено, но колкото й да слушах за нейното.. не можех да чуя никакъв звук да излиза от гърдите й.Не смеех да я погледна.Знаех, че е прекалено рисковано.Тук.. когато сме само двамата.. на един дъх (буквално и преносно казано) разстояние.

Гледах напред и само напред, към пътя.Сакура ме напътстваше със сладкият си глас, а аз стриктно спазвах инструкциите.Най-накрая тя оповести, че сме пристигнали.Не я погледнах, дори не казах `чао`. Чух само шумът от затваряне на вратата и отново се убедих, че беше необичайно силна за момиче.

Поех волана отново в ръцете си.Настъпих газта и продължих да карам.Без път и без посока.Просто заради удоволствието да усещам вибрациите, които преминаваха през тялото ми всеки път когато настъпих газта по-силно.Изведнъж отново усетих вибрация.По-слаба, но по-естествена от другите, въпреки че карах бавно.Минута по-късно осъзнах, че това бе телефонът ми.Взех го.На дисплеят му бе изписан непознат номер.Той продължаваше да звъни.Вдигнах и с отегчен глас казах `Ало`.

От среща се чу един познат звънлив глас.Никой друг не можеше да има толкова прекрасен глас, освен Сакура.

-Здравей, Какаши.Обаждам ти се, за да те помоля да ми върнеш чантата.Забравих я в колата ти.Моляте, спешно е. - чух я да казва.Не ми отне много време да премисля ситуацията.С бързи движения се добрах до чантата й.Тя беше малка и ефектна, в златист нюанс.Отворих я, за да видя какво има вътре.Открих пари и.. едно пакетче с бяла прах.Не смеех и да си помисля каква беше тази прах.Оставих я обратно в чантата.Затворих телефонът и натиснах газта толкова силно, доколкото беше възможно.

Въпреки, че колата ми беше супер развалена и потрошена, все още си беше класика.Имах я от две години, но я бях потрошил на едно състезание с коли.Както и да е, поне си заслужаваше, спечелих.

Буквално летях из улиците.Можех да дочуя писъци, дори минах през нещо, но не съм много сигурен, че е било човек.Както и да е, в този момент, това не ме интересуваше.Мисълта да видя Сакура отново ме караше да натискам газта още повече.

Най-сетне стигнах малката, бяла къща, със сини прозорци.Държейки в ръцете си чантата й, аз почуках на вратата.Тя веднага се отвори.Пред очите ми се разкри ужасяващо пленителна гледка.Сакура беше по нощница.Ха, доста перверзни мисли преминаха през главата ми когато разучавах тялото й нощницата й.Тя беше копринена и къса, доста над коляното.Краката, бедрата, всичко в нея ме приканваше.

Едва успях да кажа `Ето ти чантата`. Тя се засмя и просто каза `Забрави за чантата.` След, което моите перверзни мисли се превърнаха в реалност.

*ПРЕМИГВАНЕ*ВРЪЩАНЕ В РЕАЛНОСТТА*

ГЛУПАК!ГЛУПАК!ГЛУПАК! ТОВА СЪМ АЗ! КАК МОЖАХ ДА СИ ГО ПОЗВОЛЯ!

Съсипах всичко.Разбих чувствата на Линдз, на хиляди парченца.Линдз, тя БЕШЕ моята приятелка.С черна дълга коса, топли кафяви и любящи очи и златно сърце.Тя ме обичаше истински.Това беше повече от ясно.Въпреки, че и казах, че единственото нещо, заради което ще бъда с нея е това, че не обичам да съм сам, тя остана с мен.Казах и, че не я обичам.Казах и, че може да не съм само неин.. но тя остана с мен.Довери ми се и продължи да ме обича.

Я ЧАКАЙ МАЛКО!!АЗ Я ПРЕДУПРЕДИХ!И ВСЕ ПАК ТЯ ОСТАНА!ТОВА Е БИЛО НЕЙНО РЕШЕНИЕ!ТЯ СИ Е ВИНОВНА!

Да, но това не променя факта, че нараних чувствата й.Че разбих всичко, което сме градили три години, въпреки, че беше доста малко..

ТИ НЕ СИ ВИНОВЕН!ТЯ Е!

Не!Истинсият виновник, за моето побъркано състояние беше само един човек.Тази, която може да ме убие само с една целувка и, която почти го направи.Тази, от чиито докосвания настръхвам и от, чиито целувки се задъхвам от страст.

Сакура.. точно тя.Всичко в главата ми се върти около нея.Но какво съм аз за нея?Просто играчка!Сигурен съм в това!

И ето.. събуждам се отново в полу-мъртво състояние.Всъщност аз от одавна съм мъртъв.Още от първият момент, в който ТЯ сграбчи сърцето ми с двете си сърце и го разкъса на две.Така че, ако да бъда с нея означава да се събуждам в болницата, храчейки и плюейки кръв или гърчейки се от болка.. то тогава съм съгласен.Само да съм с нея.

Ето я.. докосва ме отново.Знам го, защото тялото ми бушува силно, точно както е винаги когато тя ме докосва.Защото усещам през тялото ми да преминават болка, страст, желание, любов и отново болка.

И след това усещам едни студени ръце.Нищо повече.Нежни, но студени.Те принадлежаха на Линдз.В сърцето си усетих остра болка.Тя ми беше като сестра.. не като възлюбена.. като сестра.Не исках да я наранявам.. но вече го направих.

Реших, че е време да отворя очите си.Направих го.Бях прав.До мен седяха Сакура и Линдз.
Те не забелязаха, че съм се събудил.Двете се гледаха кръвнишки.След това обаче забелязаха, че вече съм на себе си и ми се усмихнаха сякаш нищо не е станало.С болка, пропиваща цялото ми тяло, помолих Линдз да излезе и да ме остави да говоря със Сакура на саме.Погледът й стана злобен, след което тя излезна.

Засмях се.Сакура ме изгледа въпросително.
-Защо попринцип когато съм с теб се събуждам с рани и.. - спрях се.. от гърлото ми излезе кръв сякаш, за да потвърди казаното - не мога да си спомня какво се е случило.
-Можеби защото си играеш с огънят. - каза Сакура сериозно
-Можеби защото искам. - отвърнах аз и изплюх още кръв.След това забелязах ужасен белег върху дясната й ръка.Сякаш си беше рязала вените, дали...
-Това е нищо.Нараних се докато режех. - отвърна тя сякаш отговаряйки на мислите ми.За първи път можех да уловя в тонът й нотка на притеснение.Но имаше нещо странно.. изглеждаше сякаш нещо бе изписано върху ръката й.Тя забеляза, че отново гледъм белегът й и ме прекъсна, целувайки ме, но не с присъщата й страст, а някак несигурно.След това ме целуна отново, като този път бе толкова страстна.. дори.. болезнена.
-Какво си ти? - попитах я аз прекъсвайки целувката ни.

Стори ми се , че забелязах върху долната й устната кръв.

*ПРЕМИГВАНЕ*СПОМЕН*
-Какаши има нещо, за което искам да поговорим. - каза ми Шизуне леко изчервена
-Давай! - казах аз и се усмихнах несигурно.
-Помниш ли.. когато те намерихме в ужасно състояние с Наруто? - каза тя сериозно, а сърцето й заби ускорено.
-Да.. и?
-Върху лицето ти имаше ясни следи от целвки.. сякаш от много ярко червено червило. - продължи Шизуне, а аз започнах да се чудя на къде бие. - Но не беше червило.. а кръв.
-Кръв?! - казах аз и се засмях.Тази Шизуне беше полудяла. - Объркала си се, Шизуне! Аз тръгвам, до другият път!

*ПРЕМИГВАНЕ*ВРЪЩАНЕ КЪМ РЕАЛНОСТТА*

-Ти.. си .. вампир?! - казах аз и се отдръпнах ужасен.Опитах се да мисля трезво.. ами ако тя беше вампир, от одавна щеше да ме е убила.. тя щеше да изпие кръвта ми.. нямаше да ме остави.Плюс това вампири НЕ съществуваха.. нали?
Но от друга страна помня, че .. преди да се събудя полу-мъртъв, когато Наруто и Шизуне ме бяха намерили.. Сакура ме целуваше.. и при всяка целувка всичко наоколо се замъгляваше.. кислородът от стаята се просмукваше и изчезваше.

Сакура обаче наруши мислите ми.

-Не, не съм вампир! Аз съм..

Фика е страхотен! Продължавай

Realy

_Swety_ тая емотиконка ~~>> , където я пишеш след всички фикове, не означава "Уау"... Означава "силен смях" .. на английски "aughing out loud".. Не искам т'ва да го приемаш като забележка, ама просто ти казвам, за да си знаеш занапред...

ne pravi spam

Поне пиши на български!