Индекс
Последни снимки
Топъл ден, както е винаги в Обществото на душите....и там започна да се равива една любов, за която си заслужава да ви разкажа...тя е обсипана с любов нежност и много мъка...и ето как започна всичко....
Хинамори беше младо, красиво момиче с нежно и невинно лице. Тя беше лейтенант в отряд 13 под ръководството на Бякуя.
Хицугая беше капитан на 10 отряд. Той бе със сребристта коса и зелени нефритени очи. Тяхното детство е сварзано със здраво приятелство, което след като и двамата поемат грижа да бъдат Шинигами, се разрушава. Поради зачестените мисии варху залавянето на Айзен те не се виждат повече от година след инцидента, който рани и двамата за цял живот. След като Хинамори предаде доверието си към Хицугая, техните отношения биват скасани....И така минават цели две години откогато не са се виждали и....
Хицугая както винаги седеше на бюрото на Мацумото, защото тя бе на мисия...и ...изведнъц вратата на стята се отвори....и...
- Хина....мори (Хицугая беше потресен от отва, което стоеше пред него...да това наистина бе неговата Момо, но сега тя изглеждаше точно като истинска жена...косато която преди винаги беше на кок, сега се стилаше нежно по талията й...тя имаше красива фигура, за която всеки мъж би мечтал)
- Хицу...гая-сама (Тя го гледаше право в очите и тарсеше подкрепата, кояро някога ги е сварзвала...но тя също бе озадачена, защото нейните спомени били напълно различни с това, което е в момента Хицу...той бе възмажал...гласът му, бил силен и както винаги каращ сърцето на Момо да трепне)
- Аз...здравей...Хинамори...какво търсиш тук ( Хицугая беше толкова замаян, че дори незнаеше какво да каже)
- Дойдох да предам един доклад на Мацумото, но извинете Капитане за безпокойството ще й го предам друг път...(Хинамори се обърна към вратата за да излезе..тя се чувстваше ужасно.....когато изведнъж Хацугая застана пред нея и я спря да отвори)
- Чакай...моля те недей...остани....не си отивай отново ( И очите на двамата започнаха да се пълнят със сълзи) – Защо Хинамори не дойде нито веднъж да ме посетиш...аз те чаках...знаеш ли каква болка налягаше сърцето ми през тези години...защо..
- Аз...аз...не ме винете, защото когато бях на крачка от смъртта вие ми обърнахте гръб, и когато онази вечер дойдохте в болницата сърцето ми се успокои, ала грешах....вие отново си тръгнахте и....
- Прости ми...моля те...нека бъдем отново приятели...прости ми
- Приятели..така хубаво звучи, но сърцето ми е на парценца....не мога да обичам никого, дори и само като приятел
- Щом е разпиляно на хиляди парченца, аз ще събера всички и сърцето ти ще забие отново
Хинамори се усмихна и скочи на врата на Хицугая....тои беше много щастлив, но сега той не възприемаше Хинамори отново като приятел, а като нещо повече...нещо по – силно.........
Е това за сега...очаквайте другата глава...за да разберете какви всащност са чувствата и на двамата един към друг...And ReMeMbEr : YoU ArE My LoVe
Хинамори беше младо, красиво момиче с нежно и невинно лице. Тя беше лейтенант в отряд 13 под ръководството на Бякуя.
Хицугая беше капитан на 10 отряд. Той бе със сребристта коса и зелени нефритени очи. Тяхното детство е сварзано със здраво приятелство, което след като и двамата поемат грижа да бъдат Шинигами, се разрушава. Поради зачестените мисии варху залавянето на Айзен те не се виждат повече от година след инцидента, който рани и двамата за цял живот. След като Хинамори предаде доверието си към Хицугая, техните отношения биват скасани....И така минават цели две години откогато не са се виждали и....
Хицугая както винаги седеше на бюрото на Мацумото, защото тя бе на мисия...и ...изведнъц вратата на стята се отвори....и...
- Хина....мори (Хицугая беше потресен от отва, което стоеше пред него...да това наистина бе неговата Момо, но сега тя изглеждаше точно като истинска жена...косато която преди винаги беше на кок, сега се стилаше нежно по талията й...тя имаше красива фигура, за която всеки мъж би мечтал)
- Хицу...гая-сама (Тя го гледаше право в очите и тарсеше подкрепата, кояро някога ги е сварзвала...но тя също бе озадачена, защото нейните спомени били напълно различни с това, което е в момента Хицу...той бе възмажал...гласът му, бил силен и както винаги каращ сърцето на Момо да трепне)
- Аз...здравей...Хинамори...какво търсиш тук ( Хицугая беше толкова замаян, че дори незнаеше какво да каже)
- Дойдох да предам един доклад на Мацумото, но извинете Капитане за безпокойството ще й го предам друг път...(Хинамори се обърна към вратата за да излезе..тя се чувстваше ужасно.....когато изведнъж Хацугая застана пред нея и я спря да отвори)
- Чакай...моля те недей...остани....не си отивай отново ( И очите на двамата започнаха да се пълнят със сълзи) – Защо Хинамори не дойде нито веднъж да ме посетиш...аз те чаках...знаеш ли каква болка налягаше сърцето ми през тези години...защо..
- Аз...аз...не ме винете, защото когато бях на крачка от смъртта вие ми обърнахте гръб, и когато онази вечер дойдохте в болницата сърцето ми се успокои, ала грешах....вие отново си тръгнахте и....
- Прости ми...моля те...нека бъдем отново приятели...прости ми
- Приятели..така хубаво звучи, но сърцето ми е на парценца....не мога да обичам никого, дори и само като приятел
- Щом е разпиляно на хиляди парченца, аз ще събера всички и сърцето ти ще забие отново
Хинамори се усмихна и скочи на врата на Хицугая....тои беше много щастлив, но сега той не възприемаше Хинамори отново като приятел, а като нещо повече...нещо по – силно.........
Е това за сега...очаквайте другата глава...за да разберете какви всащност са чувствата и на двамата един към друг...And ReMeMbEr : YoU ArE My LoVe
Хайде пускай новата глава по-бързо бе човек 
Нямам търпение вече