Индекс
Последни снимки
Сакура хвърли мръсните си дрехи на земята и изморено се просна върху леглото.Затвори очии и се сети за него..за Учиха..
ЧАКАЙТЕ!УЧИХА ЛИ КАЗАХ!А, НЕ! ОБЪРКАЛИ СТЕ ФИКА!!ТУКА САСКЕ УЧИХА НЕ Е ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ И НЯМА ДА БЪДЕ, АКО ТОВА НЕ ВИ ПРИТЕСНЯВА ПРОДЪЛЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ!!
ПРЕВЪРТАНЕ НА ЛЕНТАТА
Сакура хвърли мръсните си дрехи на земята и изморено се просна върху леглото.Затвори очии и се опита да не слуша вътрешното си аз, но то не спря да й повтаря `Сакура, сакураа.Как може такова нещо?Никой не се сети, че днес имаш рожден ден.Толкова ли жалко същество си, че никой не е запомнил рожденната ти дата?`
Колкото й да я дразнеше, тя знаеше че `тя` беше права.Днес Сакура имаше рожден ден, а никой не се сети за това.
Розовокоската напрегна цялото си тяло и успя да стане от леглото.Колкото и да беше изморена от тежката тренировка не можеше да си легне без да се е изкъпала.Запъти се към банята когато звънецът извъння.Без дори и да се замисля, че беше само по бельо тя отвори вратата и зяпна с широко отворена уста.Пред нея стоеше можеби най-готиното момче, което беше виждала някога.Той носеше
едни тъмни прТилепнати дънки и нищо на горе.Косата му бе дълга и кестенява, но хваната на опашка.Очите му бяха можеби най-странните, които бе виждала.Почти безцветни, но те бяха можеби най-чаровното нещо у него след тялото му.
След като го зяпа близо пет минути, тя най-сетне се съвзе и го попита.
-Какво искаш и кой си ти?- стори й се, че той се усмихна, но не можеше да се нарече точно усмивка.Той я посочи и се усмихна перверзно.След като Сакура забеляза, че през цялото време е била само по най-хубавото си копринено бельо, тя затвори вратата и въпреки болката която не спираше да облива цялото й тяло, тя изтича до леглото си.Грабна дрехите от пода, без да й пука, че са мръсни и ги навлече върху себе си.След това отиде и отново отвори вратата.
-Сега копеле, ми кажи кой си ти и какво искаш?-попита тя все още изчервена.Без да казва нищо мъжът се приближи до нея и я взе в ръцете си.
-Отвличам те.-подсмихна се той и с бързи крачки излезе от къщата й.
`Боже, това е най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало.Винагии съм искала да видя какво е преживяването да те отвлекат.Някои хора го смятат за странно, но.. По дяволите.. случи се точно на рожденният ми ден.Дори не чувствам страх..толкова съм развълнувана.` мислеше си Сакура
-Няма ли да викаш за помощ?-попита мъжът й стисна леко ръката й.
-Защо ми е да го правя.. това е най-чаканият миг в живота ми.. хах..-отвърна му тя и го прониза с тъмно зелените си очи.
-Не те ли е страх, че мога да те убия?
-Не, поради факта, че не можеш.-усмихна се Сакура.Беше го преценила още първият миг щом го видя.Обикновен мачо, лесен за сваляне.. никога не би убил никой, просто добронамерените му очи го издаваха..и все пак незнаеше защо той я отвличаше..
-Хм..-каза само мъжът й удвои скоростта на крачките си.-Ето яя..
-Иноо...? - изненадано извика Сакура когато мъжът я постави върху земята, а пред очите й се появи фигурата на добре познатата й приятелка..
- Сак-чан, как беше?-попита Ино усмихнато й подаде ръката си, за да помогне на Сакура да стане.
- Моля?- попита Сакура неразбиращо, но все пак усмихвайки се глуповато
-Ти още ли не схвана..хах!-след минута мълчание Ино посочи мъжът до нея и каза.-Това е Неджи, новото ми гадже.Казах му, че днес имаш рожден ден и исках да направя нещоо страхотно за теб.Реших да превърна мечтата ти в реалност.. ха.. какво е чувството да знаеш, че си отвлечен..
-Всъщност въобще не беше страшно, но все пак вълнуващо.Неджи-кън не се държеше като обичайните хора, които отвличат.-усмихна се Сакура.-Той беше толкова нежен и.. някак си сладък..
Ино се усмихна и целуна Неджи.
-Ха, моят Неджии може да се е изложил малко, но все пак..той си е такъв нежен и мил към жените.Не би наранил никого.-каза тя
Сакура обаче не я слушаше.Тя беше прекалено заета да флиртува с Неджи.. и въпреки, че той не се поддаваше напълно тя не се отказваше, а продължаваше да се усмихва и да кокетничи.
-Сак..сак-чан.. ехоо!!-извика Ино и размаха ръце..
-Ъъ?Ооу, да Ино, кажи.
-Ее, ще празнуваме лии?
-Мнее.. какво?
-Ох, ела на земята момичее!Хайде, тръгвай с мен.Не искам да чувам `не` като отговор.Ти, аз и Неджи отиваме да празнуваме рожденният ти ден.
СЪЩАТА ВЕЧЕР СЕ СЛУЧИ НЕЩО, КОЕТО САКУРА НИКОГА НЯМАШЕ ДА ЗАБРАВИ
ЧАКАЙТЕ!УЧИХА ЛИ КАЗАХ!А, НЕ! ОБЪРКАЛИ СТЕ ФИКА!!ТУКА САСКЕ УЧИХА НЕ Е ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ И НЯМА ДА БЪДЕ, АКО ТОВА НЕ ВИ ПРИТЕСНЯВА ПРОДЪЛЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ!!
Сакура хвърли мръсните си дрехи на земята и изморено се просна върху леглото.Затвори очии и се опита да не слуша вътрешното си аз, но то не спря да й повтаря `Сакура, сакураа.Как може такова нещо?Никой не се сети, че днес имаш рожден ден.Толкова ли жалко същество си, че никой не е запомнил рожденната ти дата?`
Колкото й да я дразнеше, тя знаеше че `тя` беше права.Днес Сакура имаше рожден ден, а никой не се сети за това.
Розовокоската напрегна цялото си тяло и успя да стане от леглото.Колкото и да беше изморена от тежката тренировка не можеше да си легне без да се е изкъпала.Запъти се към банята когато звънецът извъння.Без дори и да се замисля, че беше само по бельо тя отвори вратата и зяпна с широко отворена уста.Пред нея стоеше можеби най-готиното момче, което беше виждала някога.Той носеше
едни тъмни прТилепнати дънки и нищо на горе.Косата му бе дълга и кестенява, но хваната на опашка.Очите му бяха можеби най-странните, които бе виждала.Почти безцветни, но те бяха можеби най-чаровното нещо у него след тялото му.
След като го зяпа близо пет минути, тя най-сетне се съвзе и го попита.
-Какво искаш и кой си ти?- стори й се, че той се усмихна, но не можеше да се нарече точно усмивка.Той я посочи и се усмихна перверзно.След като Сакура забеляза, че през цялото време е била само по най-хубавото си копринено бельо, тя затвори вратата и въпреки болката която не спираше да облива цялото й тяло, тя изтича до леглото си.Грабна дрехите от пода, без да й пука, че са мръсни и ги навлече върху себе си.След това отиде и отново отвори вратата.
-Сега копеле, ми кажи кой си ти и какво искаш?-попита тя все още изчервена.Без да казва нищо мъжът се приближи до нея и я взе в ръцете си.
-Отвличам те.-подсмихна се той и с бързи крачки излезе от къщата й.
`Боже, това е най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало.Винагии съм искала да видя какво е преживяването да те отвлекат.Някои хора го смятат за странно, но.. По дяволите.. случи се точно на рожденният ми ден.Дори не чувствам страх..толкова съм развълнувана.` мислеше си Сакура
-Няма ли да викаш за помощ?-попита мъжът й стисна леко ръката й.
-Защо ми е да го правя.. това е най-чаканият миг в живота ми.. хах..-отвърна му тя и го прониза с тъмно зелените си очи.
-Не те ли е страх, че мога да те убия?
-Не, поради факта, че не можеш.-усмихна се Сакура.Беше го преценила още първият миг щом го видя.Обикновен мачо, лесен за сваляне.. никога не би убил никой, просто добронамерените му очи го издаваха..и все пак незнаеше защо той я отвличаше..
-Хм..-каза само мъжът й удвои скоростта на крачките си.-Ето яя..
-Иноо...? - изненадано извика Сакура когато мъжът я постави върху земята, а пред очите й се появи фигурата на добре познатата й приятелка..
- Сак-чан, как беше?-попита Ино усмихнато й подаде ръката си, за да помогне на Сакура да стане.
- Моля?- попита Сакура неразбиращо, но все пак усмихвайки се глуповато
-Ти още ли не схвана..хах!-след минута мълчание Ино посочи мъжът до нея и каза.-Това е Неджи, новото ми гадже.Казах му, че днес имаш рожден ден и исках да направя нещоо страхотно за теб.Реших да превърна мечтата ти в реалност.. ха.. какво е чувството да знаеш, че си отвлечен..
-Всъщност въобще не беше страшно, но все пак вълнуващо.Неджи-кън не се държеше като обичайните хора, които отвличат.-усмихна се Сакура.-Той беше толкова нежен и.. някак си сладък..
Ино се усмихна и целуна Неджи.
-Ха, моят Неджии може да се е изложил малко, но все пак..той си е такъв нежен и мил към жените.Не би наранил никого.-каза тя
Сакура обаче не я слушаше.Тя беше прекалено заета да флиртува с Неджи.. и въпреки, че той не се поддаваше напълно тя не се отказваше, а продължаваше да се усмихва и да кокетничи.
-Сак..сак-чан.. ехоо!!-извика Ино и размаха ръце..
-Ъъ?Ооу, да Ино, кажи.
-Ее, ще празнуваме лии?
-Мнее.. какво?
-Ох, ела на земята момичее!Хайде, тръгвай с мен.Не искам да чувам `не` като отговор.Ти, аз и Неджи отиваме да празнуваме рожденният ти ден.
СЪЩАТА ВЕЧЕР СЕ СЛУЧИ НЕЩО, КОЕТО САКУРА НИКОГА НЯМАШЕ ДА ЗАБРАВИ
